Спешно търся мълчалив татуист, който да спазва поне елементарна хигиена на работното си място! Този, при когото ходя, наистина
рисува като бог, но говори като глупак
и не спира да мели. Вече имам три татуировки и ще продължа, защото съм си намислила още символи, но не искам да страдам повече от необходимото. А това е неизбежно, ако продължа в това студио и с това момче. Имам добри впечатления от уменията му, но е доста посредствен и досаден като личност.
Съдете сами: над работното му място е окачен следния „лозунг“: „Харесваме татуираните, защото отдалече си личи, че обичат да правят неща, за които после съжаляват.“
„Защо си написал това?“, питам го, а той: „Ама не съм го измислил аз, прочетох го някъде.“
„Добре де, не си ти, но това изречение отблъсква клиентите! Не можеш да зарибиш никого с такава тъпа „крилата фраза“, не спирам да хейтя. Той обаче ме затапва: „Другите поне се смеят“.
Толкова ли голяма сухарка съм,
че не схващам скеча?!
При следващото ми посещение „мистър татуист“ пак пробва чувството ми за хумор и разказва следния виц:
„Една блондинка се обадила в студиото за татуировки и попитала дали татуирането боли много. Отговорили ѝ: „Зависи от мястото.“, а тя: „Ами аз съм от Бургас.“
Много смешно, няма що. Не вижда ли, че съм русокоса?! Питам момчето откъде е. „Ха-ха, е, аз съм от Карнобат.“ Туш!
Щях да му простя глупостите, които изрича, макар че те въобще не притъпяват болката от процедурата, обаче типът е и немарлив. В началото не обърнах внимание как стерилизира инструментите, но на втория път се сетих да го попитам, а той ме гледа като паднал от Марс.
„Виж сега, хигиената е ужасно важна“ – обяснявам бавно и хладнокръвно. „Има различни методи на стерилизация на машинките, иглите трябва да са еднократни. Тук не виждам нито ръкавици, нито дезинфектанти“. Вдига рамене и тръгва да разказва друг виц… Не е от Карнобат, казвам ви - наистина е паднал от Марс!
